24-ти май е един от най-светлите български национални празници. На тази дата честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история. Първите известни свидетелства за него са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. 24 май е специална дата за всички българи. От 1990 година денят е официален празник. Той се отбелязва и извън България – в Русия се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. 24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата и културата. Празник на духовността, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.
Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ, но и за неговия просперитет. Делото им е хуманно, общославянско, служещо на идеята за духовното извисяване, което всеки от нас трябва да търси. Константин-Кирил Философ продължава делото на брат си Методий и прави първите преводи на богослужебните книги на славянски език.
Един от най-интересните факти е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки – глаголицата и кирилицата. Думата “азбука” произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – “азъ” и “боукы”. Английската дума за азбука “alphabet” пък се получава от имената на първите две букви от гръцката азбука – алфа и бета. Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Тя представлява система от графики. Състояла се е от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език. Учениците на Кирил и Методий създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. Тя била създадена към края на IX век в Преславската книжовна школа.
Кирилицата включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко символа, които отразявали спецификите на старобългарската реч. Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата. Днес кирилицата е използвана приблизително от 200 милиона души и около 10% от държавите по света. Освен българите, на нея пишат сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и от монголците.
“Върви, народе възродени” е химнът на на българската азбука, просвета и култура. Историята на неговото създаване е изключително интересна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892 г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.Св. Кирил и Методий” и включвал 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков случайно открил стихотворението в учебника на свой ученик. Вдъхновен от съдържанието му, той написал музиката към него за по-малко от час. Стихотворението “Върви, народе възродени”, което е едно от творенията, с които българският народ се гордее, е преведено на 21 езика по света.
