Преди 89 години, на днешния 8 февруари, в Асеновград, постарому Станимака, през 1932 година се ражда Благовест Христов Сендов – български математик, политик, дипломат и общественик.
Завършва висше образование по специалност „Математика“ в Софийския университет през 1956 г. Специализира числени методи в Московския университет „Ломоносов“ (1960 – 1961) и изчислителна математика в Лондон (1968). Защитава дисертация за научна степен кандидат на науките (1964) и дисертация за научна степен доктор на науките (1967) в Математическия институт „Стеклов“ в Москва. По- късно придобива академична степен в Българска академия на науките.
Благовест Сендов активно участва и ръководи научни изследвания, като полага усилия всячески да популяризира информатиката у нас. Успява чрез школови групи за радиоизлъчване, телевизионни предавания, чрез засилено разпространение на изчислителните машини и приложенията на математиката. Автор е на водещи статии, брошури и книги.
Едва в зората на информатиката в България написва книгите “Машини – помощници на човешкия ум” (1963 г.). Съавтор е на “Електронни сметачни машини” (1966 година). През 1972 година академикът написва “Изчислителна математика – стара и нова”. По негова инициатива, изчислителната математика навлиза в средното образование. Министерството на просветата организира курсове в столицата за учители от цялата страна. На тях се слушат лекции по Числени методи в различни области на математиката. В помощ на тези методи, през 1972 година, под главната редакция на Благовест Сендов, излизат първите учебници в областта на изчислителната математика за 10-и и 11-и клас в гимназиите.
Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент на тогавашната Проблемна група по образованието (ПГО). Групата е позната още като Сендовска система, която ученият създава, заемайки длъжността ректор на Софийския университет.
Системата на академика се въвежда експериментално в образованието в 30 училища в България, след решение, взето на събрание през 1979 г. Тя предлага иновативни методи на обучение, както и промяна в учебното съдържание на някои класове. Учебниците са илюстрирани от известния тогава художник Доньо Донев. Част от изучаваните общоизбираеми предмети са събрани, например в началния курс по предмета “Природа“ обединявайки изучаването на биология, химия, физика и география, а “Чета, пиша, смятам“ включва математика, български език и литература. От 5-и клас се изучава програмиране, като за целта се използва популярният компютърен език Лого. Обучението се провежда целодневно. До пети клас учениците не са писмено оценявани. В някои училища ученици започват обучение на шест годишна възраст.
Сендовската система е новаторски образователен процес, замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това, проектът среща неодобрение, най-вече от страна на родители и някои общности в интелектуалните среди. А заради включените произведения на италианския автор Джани Родари, е наречен “прозападен”. Поради тази причина Съюзът на българските писатели организира подписка за неговото премахване.
Благовест Сендов остава един от най-видните общественици за своя Асеновград, както и един от най-уважаваните в столицата. В Пловдив на негово име бе основана и първата частна ИТ гимназия през 2020 година.
