“Мъхът и демокрацията” – Академик Благовест Сендов

Академик Благовест Сендов е български математик, политик и дипломат. Академик на Българска академия на науките.

Роден е на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. Завършва висше образование по специалност „Математика“ в Софийския университет през 1956 г. Специализира по числени методи в Московския университет „Ломоносов“ (1960 – 1961) и изчислителна математика в Лондон (1968). Защитава дисертация за научна степен кандидат на науките (1964) и дисертация за научна степен доктор на науките (1967) в Математическия институт „Стеклов“ в Москва. Умира на 19 януари 2020 г.

Няколко думи от автора за книгата му “Мъхът и демокрацията“:

“Тази книга носи името на първото есе в нея – “Мъхът на демокрацията”. Избрах това заглавие, защото то покрива голяма територия от проблеми, дискутирани в следващите интервюта. От една страна, можем да забележим ярка близост между мъха и демокрацията, а от друга – драстично пренебрегване на тази близост. Например, мъхът не се сее. Той пониква сам, ако мястото е подходящо за него. При това има голямо разнообразие от мъхове. Всеки мъх вирее при специфични условия. В тази книга се застъпва тезата, че демокрацията е като мъха. Не е необходимо тя да се сее от доброжелателни сеячи, а трябва сама да поникне, когато почвата е подходяща. При това каква демокрация ще израсте, зависи от почвените условия.

Аналогията между мъха и демокрацията ме привлича и с това, че отделните индивиди, образуващи красивите килими на мъха, са почти еднакви. Никой не доминира над другите. Казват, че при демокрацията е същото. Всички индивиди са с равни права.”

Ето и някои от принципите на академик Благовест Сендов, събрани в книгата му “Мъхът и демокрацията”:

• “Според нас днес, когато съществуват най-различни източници на информация, училището трябва да бъде ангажирано най-вече със структурирането на информацията, а не с нейното много подробно даване. Затова се стремяхме да освободим децата, да не ги прехранваме с информация, а по-скоро да развием у тях глад за нея.” (стр. 204)
• “Но продължителността на човешкия живот се измерва не само с астрономически години, а и със степента на изменение на условията по време на един човешки живот. Когато човек в много бавно изменящи се условия, той може да бъде обучен в детството си за цял живот да се справя добре в тези условия. Но ако условията на живот се изменят бързо, наученото в началото на живота няма да може да служи добре до края му, когато условията ще са се изменили съществено. Това налага обучението да продължи цял живот” (стр. 212)
• “Като цяло обществото не е в състояние да даде онова, което е необходимо на образованието. Не зная дали обществото не е готово, или управляващите сега не могат да осъзнаят, че единственото спасение на България е образованието… Най-ценното в днешния информационен век е човешкият интелект, а ние системно работим против това нашите деца да имат възможност да получават най-високото възможно образование” (стр. 214)
• “В обучението и възпитанието трябва да има динамика и развитие, ентусиазъм и настроение” (стр. 228)